Сектор Борба

Изтъкнати треньори по борба, възпитаници на НСА

РАЙКО ПЕТРОВ Той е една от най-изтъкнатите личности, свързали съдбата си с борбата в България. Възпитаник на НСА, състезател, треньор на националния отбор, ректор на НСА, председател на българската федерация по борба, член на световната федерация... Целият му живот е посветен на любимия спорт. Като треньор на националния отбор е подготвил трима олимпийски шампиони: Никола Станчев (Мелбърн, 1956), Продан Гарджев и Еню Вълчев (Токио, 1964).

Възпитаници на Национална спортна академия, треньори в чужбина
Стойне Панов	Треньор на националния отбор на Нигерия (вече има олимпийски шампион)
Христо Диков	Треньор на националните отбори на Куба и Венецуела
Исмаил Абилов	Треньор на националния отбор на Турция
Иван Цонев	Треньор на националния отбор на Франция

---

 На Олимпиадата в Рим през 1960 година става вторият българин - олимпийски шампион (след Никола Станчев, 4 години по-рано, в Мелбърн).

Роден е на 14 април 1931 година в село Езерче, Разградско. Състезава се за "Академик". На Олимпиадата в Мелбърн през 1956 година печели сребърен медал в категорията до 79 кг (борба-класически стил).
Шампион е и в двата стила борба на Младежкия фестивал в Москва, 1957 г. Обявен за Спортист на годината през 1960 г. Майстор на "центур", хватка, донесла на Добрев най-много победи с туш в многобройните състезания. От стойка той успешно прилагаше събаряне назад.
Разностранен талант - в спорта навлиза чрез леката атлетика, гимнастиката, бокса и вдигането на тежести. Като щангист става шампион на България и майстор на спорта.

Като голям спортист и спортен специалист се оформя във ВИФ (сега НСА). Като треньор се отдава на подготовката на борци в класическия стил.

ПЕТЪР КИРОВ

Бил е състезател по класическа борба в категория до 52 кг. През 1965 г. е шампион на България след което до 1976 г. е неизменен национален първенец за страната.

Има много изяви на международния тепих – спечелени титли и медали – общо 52 златни медала в категорията си. По значителни от тях са:
1966 г. – шампион на Балканите – Любляна, Югославия
1967 г. – шампион на Европа – Минск, Беларус
1968 г. – Олимпийски шампион в Мексико и сребърен медал от Европейско първенство във Вестерс, Швеция.
1970 г. – Световен шампион – Едмонтън, Канада и Европейски шампион – Берлин, Германия
1971 г. – Световен шампион – София, България
1972 г. – Олимпийски шампион – Мюнхен, Германия
1974 г. – Европейски шампион – Мадрид, Испания и Световен шампион – Катовице, Полша
1976 г. – Европейски шампион – Ленинград.
В многобройните схватки на олимпийския, световния и европейския тепих Киров успешно прилагаше: специфично гмуркане и преобръщане със захват глава отгоре; сваляне с придърпване на ръка; събаряне с влизане в трупа; раменни и поясни хвърляния от стойка. В партер сполучливо носеше през мост, вдигаше и хвърляше заден суплес. Победи с туш постигаше чрез преобръщане встрани ръка в ключ.
Като активен спортист е и студент в НСА. По-късно завършва аспирантура в Москва. Понастоящем Петър Киров е доцент, препо-давател в Национална спортна академия.

За да постигне тези успехи, Мърков успешно прилагаше: гмуркане — събаряне; хвърляне през гърди и сваляне с превъртане от стойка. В партер сигурно използваше носене от мост, а често и серия от носене.
След дипломирането си в НСА става треньор в „Левски-Спартак" и помощник на Бобе Доросиев в националния отбор по борба. Има големи заслуги за подготовката на изтъкнатите ни борци Живко Вангелов и Стоян Балов.

 

 Завършил НСА. Роден на 03.04.1949 г. в с. Склаве, Благоевградско. С борба започва да се занимава, когато постъпва в едно от софийските училища. Веско Маринов, треньор в „Левски-Спартак", запознава Сашо с азбуката на класическата борба. В този клуб той има възможност да тренира с такива известни партньори като Венко Цинцаров, Радко Касабов, Марин Колев и Иван Цолов, под ръководството на известния наш треньор Слав Славов. За утвърждаването му на международния тепих голяма заслуга има двукратният олимпийски шампион Боян Радев, който отделяше време да прави тренировъчни борби на Сашо. Когато Томов стана за пръв път световен шампион в София — 1971 г., беше понесен на раменете на учителя и партньора Боян Радев.

На пръстите на едната ръка се броят българските спортисти, които имат толкова богата колекция от медали като Александър Томов. Седемнадесет медала, от които 5 световни, 5 европейски титли, 3 сребърни олимпийски медала, световен студентски първенец, 2 сребърни и 1 бронзов медала от европейски първенства. От седемдесет победи 40 завършват с туш, 19 — с дисквалификация на съперниците, 1 — с явно превъзходство и 10 — по точки. Една прегръдка на съперника с фантастично хвърляне през гърди бяха необходими на Сашо да залепи плещите на съперника върху тепиха. Двадесет и четири от победите с туш са от хвърляне през гърди. В техническия арсенал на Томов бяха: събаряне назад (5 победи с туш); поясни хвърляния (3 победи с туш); сваляне с оглавник; сваляне с въртене под ръка; сваляне с гмуркане; сваляне с придърпване на ръката; контриране и затискане (8 туша). В партер основна хватка беше носене през мост. Когато за пръв път стана европейски шампион — 1972 г., при опит за носене той загуби една среща. Дванадесет години по-късно през 1984 г. всичките си победи осигури чрез носене през мост и спечели петата си европейска титла. Най-плодовита за Томов беше 1973 г., когато на европейското и световното първенства победи всичките си съперници (11) с туш за 33 мин и 20 сек, вместо за 1 час и 39 мин. В Санкт Петербург (Ленинград) през 1976 г. на европейското първенство той за трети път победи шестте си съперници с туш. За да постигне тези успехи, Томов подплатяваше техническото си майсторство с отлична физическа подготовка. Наравно тичаше с леките и средните категории. На фона на умората след преборвания правеше серии от по 30 набирания от вис!. Затова при взаимен захват винаги изпреварваше да притегли съперника си и да хвърли през гърди. Александър Томов остава легенда в нашата класическа борба.

ИВАН КОЛЕВ

Роден на 17.04.1951 г. в гр. Чирпан. С класическа борба започва да се занимава под ръководството на Динко Петров в Стара Загора. Многократен републикански юношески шампион. Сребърен медалист от първото световно юношеско първенство в Колорадо — САЩ, 1969 г. Балкански младежки шампион. След завършване на средното си образование следва в НСА „Васил Левски" и тренира под ръководството на Димитър Добрев. През 1973 г. постига най-високите си спортни успехи: световен шампион от Техеран и европейски първенец от Хелзинки. Отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА. В Мадрид — Испания, 1974 г. печели втора европейска титла в категория 74 кг.
Последният клуб, в който завършва спортната си кариера, е „Левски-Спартак" — категория 82 кг. Бронзов олимпийски медал от Монреал — Канада, 1976 г. и бронзов медал на европейското първенство същата година. Владееше и прилагаше разнообразна техника в стойка и партер. Най-резултатни бяха поясните му хвърляния и хвърляне през гърди, които изпълняваше с голяма амплитуда. Отлично прилагаше носене през мост.

Олимпийски шампион по класическа борба, категория 100 кг, от игрите в Москва, 1980 година.

Роден на 18.10.1953 г. в София. Негов треньор е Христо Мирянов. Утвърждава се като добър борец още от юноша. Младежки шампион е на страната ни и спечелва световна (1973 г.) и европейска (1974 г.) титли. В националния отбор е подгласник на Стоян Николов. През 1975 г. на европейското първенство в Людвигсхафен — Германия, дебютира отлично при мъжете и завоюва европейска титла в категория до 90 кг. След 1976 г. Камен Горанов се отказва от активна спортна дейност и в тази категория отборът ни остава без класен състезател. Вместо да пази теглови режим, Райков преминава в горната категория — до 100 кг. Най-доброто представяне на Гошо (Бухала) е през 1980 г., когато печели олимпийска титла в Москва и европейска в Превидзе.
Малцина наши спортисти са постигнали успехи във всички състезания, в които са участвали. Един от тях е Георги Райков: олимпийски шампион; три европейски титли; световен младежки и студентски шампион. Още 4 сребърни и бронзови медали от световни и европейски първенства. С шампионска титла стартира, с олимпийска титла слезе от големия тепих на 27-годишна възраст.
Високите спортни резултати Райков постига благодарение на природната си сила, изключителната издръжливост и добрата техника, която владееше. Отлично хвърляше през гърди, сполучливо прилагаше поясните хвърляния и постигаше победи с туш, а раменните хвърляния увеличаваха точковия му аванс. Събаряше съперниците си с изваждане от равновесие. В партер прилагаше носене през мост и преобръщане с ръка в ключ.)
Георги Райков завършва НСА.

С борба започва да се занимава в пернишката борцова школа под ръководството на Ефтим Ефтимов. При мъжете се състезава от „Академик" и„Левски-Спартак". Печели бронзови медали от европейските първенства през 1985, 1988, 1989 и 1990 години. Завършва висшето си образование в НСА.

 

 

Роден на 15.01.1959 г. в гр. Карлово. С борба започва да се занимава под ръководството на Христо Бабеков. След завършване на средното си образование, отбива военната си служба в ЦСКА. Продължава да учи в полицейската академия в София и се състезава от „Левски-Спартак". По-късно завършва и НСА. Запознава се с тънкостите на класическата борба като партньор на Александър Томов. Успешно се представя сред младежите, като спечелва европейска и световна титли. Първото негово участие при мъжете, след оттеглянето на Томов, е на европейското първенство в Гьотеборг, 1981 г. Геровски продължава традицията българин да оглави тежката категория, като спечелва златен медал. Най-високото му спортно постижение е сребърен олимпийски медал от Сеул — Корея, 1988 г. Колекцията от медали е запълнена с още 4 бронзови медала от световни първенства, 2 сребърни и 1 бронзов медала от европейски първенства.